Латинската дума dilapidāre дойде на нашия език като разрушена . Този глагол се отнася за загуба или загуба на ресурси, независимо дали те са свои или тези, които индивидът носи отговорност да управлява или администрира.

В този контекст можем да говорим за съществителното камъни, което точно се отнася до форма на екзекуция, която е била използвана в древността, която се състои в насилствено хвърляне на камъни срещу затворник, за да му отнеме живота. Тъй като човешките същества са способни да издържат на тежки удари, без да губят съзнание, когато ги убият в определени части на тялото, това осъждане е особено жестоко, защото предизвиква много бавна и болезнена смърт.

Ако се запитаме защо е обичайно за испаноезичните хора да объркват тези две думи на неформален език, вероятно ще разгледаме техния компонент "надгробен камък", който на латински произтича от лапис, lapidis (което може да се преведе като " камък ”). В етимологията на лапидарния глагол намираме lapidare, което също означава „да убиваме с камъни с удари“, а това , което е свързано с съществителното lapis, lapidis е суфиксът -ар, така използван в нашия език.

Защото в глагола да пропиляваме също имаме съществителното lapis, lapidis, и причината, че и двата термина използват идеята за "камък", за да формират своите значения, е, че като мислим за "губене, разпиляване или разпиляване на пари" можем да си представим, че някой хвърля камъни без никакви угризения, разпилявайки стоките си безразборно и несъзнателно.

В заключение, не бива да казваме, например, че "журналистът е пропиляла певицата в статията си заради качеството на нейното представяне в театъра", но в преносен смисъл "я заплете", като се позовава на негативния й характер. критика, вероятно насочваща остро аспекти на гласа му и присъствието му на сцената.