Дефиниция тип

Думата типове идва от латински typus и е термин, който се отнася до класификация, дискриминация или диференциация на различни аспекти, които са част от едно цяло. Според речника на Кралската испанска академия (RAE) типът се използва за обозначаване на конкретен модел или модел, който позволява задълбочено проучване на даден проблем. Терминът се отнася и за това, което представлява нещо или примерът, който характеризира нещо.

тип

В областта на биологията типът на видовете е такъв, който позволява да се установи дефиниция на група с по-висок ранг според нейната таксономия, като пол или семейство . Този вид вид се използва за описание на групата, чиито членове притежават някои сходни характеристики и позволява да се разграничат от екземпляри от различни видове.

В равнината на калиграфията шрифтът е група от букви, които са били проектирани според една обща стилистична единица . Погрешно, понятието за източник често се използва като синоним на предишното понятие, докато в действителност той представлява член на определен тип.

Лихвеният процент, от друга страна, е индексът, използван за изчисляване на рентабилността, която ще предложи спестяване или цената на заема. Това е процент, който ни позволява да знаем каква сума ще бъде спечелена или платена в определен период от време в зависимост от сумата, която е била инвестирана или поискана.

Както може да се отбележи, употребите на термина са разнообразни и безбройни; Във всички области можете да го използвате, за да стигнете до определена класификация на нещо. Трябва да се отбележи, че понятието тип се използва за означаване на човек или индивид, понякога с презрение.

Видове думи

Думите могат да бъдат разделени на няколко типа, като се вземе предвид за всяка класификация специфичен аспект, според неговите:

Морфология : Думите могат да бъдат променливи (такива, които са гъвкави, като прилагателни или съществителни) или непроменливи (те не допускат никакъв вид флексия, както се случва с наречия или предлози);

* Акцент : Остри или окситонни думи (акцентирани в последната сричка, независимо от наличието на акцент или тилда, например: пеене), гроб или парокситони (акцентът се носи от предпоследната сричка, напр .: дърво)., esdrújulas или proparoxítonas (акцентираната сричка е antepenultimate, например: светкавица) или sobresdrújulas, известна също като superproparoxítonas (акцентът се намира в сричката, която предхожда antepenultimate, например: кажете ми);

* Функция : Според ролята, която имат в изречението (съществителни, прилагателни, статии, предлози, глаголи и наречия, са някои от видовете думи според функцията, която заемат в изявлението);

* Произход : класифицират се според условията, от които идват; могат да бъдат примитивни (термини на прадеди, които са довели до други, например месо е примитивно месоядно животно или животно), получени (тези термини, които се формират от примитивни думи, напр. карназия, получена от месо), прости (думи, които се формират с единична лексема или морфема, напр .: he), съединение (термини, образувани от повече от една лексема, например: пътуване) и парасинтетично (образувано от състава или деривацията, т.е. от два термина, които са сливат се или се отнасят, например: мултинационални);

Съдържание : Това разглежда концептуалните думи (термини, които имат значение само по себе си, например: съществителни и прилагателни) или връзка (установяване на връзки между две или повече думи от изявлението, например статии, предлози и съюзи);

* Брой срички : Те могат да бъдат едносрични (оформени от една сричка, например: vile), двуслойна (съставена от две срички, напр. Покривка за маса), трислойна (състояща се от три срички, напр. Манеат), четири срички (четири срички), напр .: вентилатор) или пентазилабилни (оформени от пет срички, например: неразбираеми).

Препоръчано