Първата стъпка, за да се разбере смисъла на термина просодически акцент, който сега ни заема, е да започнем с определяне на нейния етимологичен произход. По-конкретно, това е, което всяка от двете думи, които я оформят, има:
-Acento. Това е дума, която произлиза от латински, по-специално, от "accentus", което е резултат от сумата от два ясно разграничени компонента: префикса "ad-", който може да се преведе като "към" и съществителното "cantus" "Което означава" пеене ".
-Prosódico, който идва от гръцката дума "prosoidikos" и това означава "по отношение на тона, песента, акцента или модулацията". Това е термин, съответстващ на тези части: префиксът "про-", което означава "до"; съществителното "oide", което е синоним на "песен", и наставка "-ico", която идва да укаже "по отношение на".

Акцентът е термин, който може да се използва за наименование на енергията, която се прилага при произнасянето на сричка, за да се разграничи от останалите по тона или интензитета. Просодикът, от друга страна, е свързан с просодия (клонът на граматиката, който дава указания за правилното акцентиране и произношение).

Просодическият акцент е релефът, който е направен в произношението . Когато това облекчение е посочено в написването на думите през тилдата (наклонена линия, която се спуска от дясно на ляво), се говори за ортографски акцент .

Както виждате, просодическият акцент се прилага в произношението, а акцентът се изразява чрез акцент. Акцентираната сричка, от друга страна, се нарича тонична сричка .

Вземете случая с думата "куче" . Това е дума с две срички: куче . Тоничната сричка е пе : върху нея лежи просодическият акцент. По този начин "кучето" е подчертана дума в предпоследната сричка, която завършва с вокална буква. Правописните правила на кастилския език показват, че в тези случаи тилдата не се използва.

Думата "страст" също има две срички: страст . Неговият сричащ тоник е, но в този случай, отвъд просодическия акцент, носи и акцент на правопис (тилда). Това е така, защото акцентуцията е в последната сричка и думата завършва с N : според правилата на правописа, тези думи се акцентират, за да се отбележи акцентът.

Така например, в думата "сграда" просодическият акцент пада директно върху сричката "fi". И това, без да се забравя, че има много други думи на испански, които също имат едно и също, сред които са и " „зъб“ до „баща“, преминаващ през „кърпа“, „костюм“, „кино“ или „красота“.

Един от начините да се разбере разликата между просодически акцент и правописен акцент, след горното е чрез някои изречения:
- В фразата "Ние пътуваме до Мадрид със самолет", самолетът е дума, която има правописен акцент.
- В фразата "В летище Барахас има много самолети", последната дума, която притежава, не е правопис, а просодически акцент.