От латинския phantastĭcus, прилагателното фантастично се отнася до това, което принадлежи или се отнася до фантазията . По същия начин, това ви позволява да назовете фалшивата, която няма реалност или съществува само във въображението.
На разговорно ниво терминът „фантастика“ се отнася до това, което е отлично, великолепно или самонадеяно . Например: "Ману Джинобили изигра фантастична игра и даде победа на Сан Антонио Спърс над Далас Маверикс", "Партито беше фантастично, не спрях да танцувам цяла нощ", "Това, което направи, беше фантастично" .
Фантастичният е и жанр на фантастиката, чиито основни елементи са свръхестествени и нереални . Жанрът на фантазията включва герои, ситуации или сценарии, които никога не биха могли да принадлежат на реалния свят (като мъже, летящи или говорещи животни).
Същността на фантастичния жанр не е да се даде приоритет на реалистичните представяния. Напротив, той е отговорен за подриването на законите на реалния свят. Тя се различава от научната фантастика с това, че придава научни причини за нарушаване на механиката на функционирането на реалността.
Един от въпросите, който заслужава да бъде изтъкнат в жанра фентъзи, е фактът, че е обичайно да се приема като сценарий различни видове светове. По-специално, трябва да подчертаем, че ще намерим алтернативни, паралелни или гранични светове.
Така например, бихме се сблъскали с факта, че има филми или книги, където героите, просто като казват конкретна дума или използват определен обект, имат възможност да влязат в друг различен свят. Такъв би бил случаят например със сагата на Хари Потър, където главните герои минават през стена на лондонската жп гара, за да влязат напълно в магическия свят на Хогуортс.
Можем също така да кажем, че това е случаят с литературния хепталогия, озаглавен "Хрониките на Нарния", където се казва, че децата, които са главните герои на него, имат възможност да достигнат до царството на Нарния през килер.
В света на изкуството, във всичките му разширения, откриваме други примери на фантастичния жанр, които са станали автентични референции в литературата или киното, например. Такъв би бил случаят с кинематографската сага "Матрица", създадена от братята Вачовски, която ни разказва за бъдещето, в което човешките същества са били поробени от машини, роботи и изкуствени разузнавателни средства от различен тип.
В литературната област обаче едно от най-великите произведения на жанра фентъзи е "Алиса в страната на чудесата", написана през 1865 г. от Люис Карол.
Един от първите писмени текстове, от които един има запис е Поемата на Гилгамеш, шумерска работа, която датира от 2000 г. пр. Хр. Този състав вече включва фантастични елементи, като божествени и гигантски намеси.
Трябва да се отбележи, че освен наличието на нереални елементи, фантастичният жанр представя вътрешна съгласуваност между тези елементи. Структурата, сцените и взаимодействието на героите поддържат логика, в противен случай въпросната работа ще принадлежи на сюрреалистичния жанр.