Сесео е актът и резултат от сесера . Това действие, характерно за речта на латиноамериканските страни и някои испански региони, се състои в произнасянето на C (когато е свързано с E или I ) и Z като S.

По този начин всички фонеми, които са представени с графики С (в споменатите ситуации), Z и S са идентични в произношението си. Този феномен започва да се развива през шестнадесети век, когато се осъществи фонетична промяна, свързана с тези сибилни съгласни .

По-специално можем да установим, че се счита, че seseo започва да се провежда в Севиля и в околните територии. Малко по малко този феномен започна да се разпространява и така стигна до много други краища на Андалусия, Бадахос, Мурсия, Канарския архипелаг и дори Аликанте, без да се забравя, че оттук идва и Латинска Америка.

По същия начин испанските студенти също така установяват, че seseo присъства и в определени анклави на Каталуния, Страната на баските, Валенсия или Майорка. По-специално се посочва, че в много райони на тези автономни общности или градове се използват от неговите жители, когато говорят разговорно на испански език.

Въпреки това, безспорно, където seseo е най-често използван е в андалуските провинции Huelva, Севиля, Малага и Кордоба, както и в Канарския архипелаг.

Не по-малко интересно е да се знае колко дълбоко вкоренен е бил в продължение на години в света, че дори откриваме някои литературни произведения, в които техните автори не се колебаят да използват същото в текста, за да могат да записват характеристиките на героите и дори разказвачът. Така например, Нобеловата награда за литература Хуан Рамон Хименес използва същото в едно от най-емблематичните си творби: "Platero y yo".

По-конкретно, установено е, че този поетичен наратив от 1914 г. се отнася до известния Платеро с израза: "tien asero", което означава "има стомана".

Поради seseo, когато човек от Монтевидео или Буенос Айрес изрича думи като "лисица", "общество", "зона" и "войник", например, той не прави разлика между Z и S. С други думи: и двете фонеми се произнасят по същия начин. Това означава, че на ухото "zo" и "so" звучат еднакво като следствие от seseo.

Същото се отнася и за други изрази : „нула“, „sede“ и „zen“ ( „ce“, „se“ и „ze“ са еквивалентни); "Цилантро", "силоз" и "цинк" ( "ci", "si" и "zi" звучат еднакво); "Свети" и "моркови" (равни "sa" и "za" ); и "сумо" и "сок" (в този случай "су" и "zu" се произнасят по същия начин).

Както може да се види в последния пример ( "сумо" и "сок" ), seseo може да доведе до объркване . Много хора, според региона, могат да произнасят по същия начин термина, който се отнася до традиционния японски спорт и думата, която споменава сок от плод или растение.