Презумпцията е понятие, което идва от латинското praesumptĭo . Тази латинска дума е резултат от сумата от три компонента, които са напълно идентифицирани в нея:
- Префиксът "pre", което означава "преди".
- Глаголът "sumere", който е еквивалентен на "вземете нещо за себе си".
- Суфиксът "-ction", който се използва за обозначаване на "действие и ефект".

Става въпрос за процеса и резултата от демонстрацията . Този глагол, от друга страна, се отнася до предположение или преценка въз основа на определени сигнали.

Например: "Адвокатът, който защитава заподозрения, припомни презумпцията за невинност, от която всички граждани трябва да се ползват", "Имам презумпцията, че Карлос няма да се обади този следобед", "Това не е презумпция, просто казвам, че не мисля, че ви харесва дарът на леля Лола .

В рамките на правото, презумпциите предполагат признаване на дадена ситуация или действие като правна истина, докато не бъде окончателно доказано обратното . Ето защо се разбира, че едно събитие се доказва благодарение на съществуващите бюджети.

Презумпциите предполагат ползи за субектите, които са в отбранителна ситуация . Онези, които обвиняват, трябва да бъдат отговорни за унищожаването на тези презумпции от доказателства . В противен случай предположенията ще се приемат като юридически истини.

Целият набор от презумпции, които се провеждат в рамките на закона, се разделят на две големи групи: правни и съдебни. Разликата между двете е, че първите са резултат от това, което е установено от закон, а последните се определят от приспаданията, направени от съдия.

В допълнение към всичко това, ние откриваме конкретни видове приспадания, като тези:
-Председателства "юрист и де иуре", които са тези, които не допускат никакви доказателства за противното.
-Пресунсиос "iruis tantum", които приемат доказателства за противното.

Важно е да се вземат предвид и други аспекти, свързани с презумпциите. В този случай можем да кажем, че съществуват редица искания за приемане на презумпции от съдебен характер. По-конкретно, сред тези, които се открояват, са следните:
- Не е достатъчно само една индикация, трябва да има няколко.
- Трябва да има мотиви, въз основа на които съответната присъда се основава на непряк тест за клас.
- По същия начин не трябва да пренебрегваме и това, че трябва да сме наясно, че когато има разумно и алтернативно доказателство от страна на ответника, то е отговорно за унищожаването на така наречените косвени доказателства.

Пример за презумпция се случва, когато човек е обвинен в кражба . Предполага се, че въпросният човек е невинен, докато обвинението не успее да докаже с конкретни и неопровержими доказателства, че лицето е виновно. Само в този момент презумпцията ще престане да действа и при издаването на присъдата съдията ще обяви, че субектът е виновен .

Убеждението, че човешкото същество се спасява от действията си, а не от божествената благодат, е известно и като презумпция в рамките на теологията на католицизма.