Дори латинският език трябва да се върне, защото в този език намираме етимологичния произход на термина, който сега ще изучаваме. В частност, това е резултат от обединението на две думи: мисъл, която идва от глагола pensare, който е синоним на мислене, и абстрактно, което идва от abstractus . Дума, която е съставена от префикса abs -, която е еквивалентна на "раздяла", и думата tractus, която може да се преведе като "stretch".

Абстрактното мислене включва способността доброволно да приеме ментална рамка . Това предполага възможността за промяна, по желание, от една ситуация в друга, разбиване на цялото на части и анализ на едновременно различни аспекти на една и съща реалност, например.

По този начин абстрактното мислене ни позволява да разпознаваме общи свойства, да планираме и приемаме симулации, да мислим и действаме символично . Тези умения като цяло са увредени при пациенти, страдащи от психични разстройства като шизофрения .

Психична патология, която току-що споменахме, се характеризира предимно с факта, че човекът, който страда, има не само промени в обхвата на възприятието, но и в самата реалност.

Абстрактното мислене се различава от формалната мисъл, която се основава на реални преживявания. Индивидът расте, опирайки се на конкретни предмети. Точно след 12-годишна възраст той започва да замества обекти със свои собствени идеи или концепции. Следователно може да се потвърди, че формалната мисъл е обратима и вътрешна.

Чрез несъзнателен процес, подрастващият е в състояние да мисли абстрактно, да постулира хипотези и да подготви умствени преживявания, за да ги докаже. Абстрактното мислене има предложение, което се състои в използването на вербални предложения за изразяване на хипотези и аргументиране заедно с получените резултати.

Много от тях са учени, които са се обърнали към темата за абстрактното мислене. От всички тях обаче си струва да се подчертае работата, извършена от швейцарския психолог Жан Пиаже, който, наред с други въпроси, установи, че той се постига на около дванадесет години. Момент, в който човешкото същество е преодоляло етапа на конкретната мисъл и е отворено за развитие и изследване на абстрактна мисъл.

За Пиаже именно в този момент въпросният човек е напълно готов и по принцип, и в частност в мозъка му, да продължи да формулира всякакви абстрактни мисли.

Трябва да се отбележи, че езикът е средство, чрез което е възможно да се мисли за представяния на реални обекти. Абстрактното мислене се основава на формални схеми, които са единици на мислене, чрез които се представя знанието. Схемите позволяват прогнозиране и позволяват на субекта да се адаптира към изискванията на околната среда и да интегрира нова информация.

В заключение можем да установим, че за всичко това абстрактното мислене е фундаментално във всяко човешко същество, защото то има способността да извлича, екстраполира наученото към всяка друга ситуация, да сравнява или прави заключения.