Етимологията на комодато се отнася до латинската дума commodattum, която може да се преведе като "заем" . Тя се нарича заем за вид договор, чрез който се отпуска или получава обект на заем, който може да се използва без да се повреди и след това да се възстанови.

Заемът е известен също като заем за ползване . Една от страните по договора доставя стока на другата страна, за да я използва до определено време, когато трябва да уточни възвръщаемостта си.

При този вид договор заемодателят е този, който прехвърля елемент на кредитополучателя, за да го използва за определен период от време и след това го връща. Важно е да се има предвид, че докато кредитът се разработва, заемодателят поддържа собствеността на заемания обект. Това означава, че собствеността и собствеността не се прехвърлят, освен че въпросният имот се използва от кредитополучателя.

Друг относим факт, който трябва да се има предвид, е, че заемът е безплатен договор: който получава обекта, не го плаща. Следователно това не е наем . Кредитополучателят обаче има задължението да върне заема при същите условия, в които го е получил, в противен случай може да бъде принуден да плати определена сума.

Вземете случая на човек, който наема услуга за достъп до интернет . Компанията Ви таксува определена месечна сума за предоставяне на услугата, но Ви дава модем на кредит (безплатно). Потребителят може да използва модема, докато е клиент на компанията: ако избере да спре сключването на услугата, той трябва да върне модема.

Специфични задължения на кредитополучателя

Страната, която става собственик на заеманото през срока на договора за заем, има редица задължения, определени добре от закона, които могат да бъдат малко по-различни във всяка страна. Като препращат към испанския кодекс, те са:

* връщане на продукта след изтичане на срока на кредита, както е договорено в договора за кредит. Важно е да се отбележи, че в изключителни случаи заемодателят може да претендира за това преди този момент и кредитополучателят трябва да се съгласи, без да се противопостави;

* да се грижи за разходите, които са необходими за използване и задържане на заеманото;

* Да не се дава нещо, което е взето назаем, което надхвърля границите на договора. На този етап добрата воля на кредитополучателя играе ключова роля, тъй като обикновено другата страна не може да контролира ситуацията;

* да се грижи за продукта от какъвто и да е вид влошаване или счупване, а също така да се избегне отпускането му на трета страна извън договора, тъй като към момента на реституцията то трябва да бъде в много добро състояние.

Специфични задължения на заемодателя

Както във всеки договор, заемното споразумение определя задължения за всяка от страните. Обаче, тъй като това е едностранен тип, тези на комоданта произлизат от принципите на справедливостта, тъй като са случайни или евентуални:

* Ако заемополучателят трябва да инвестира сума от допълнителни пари, за да запази или поправи заемното, заемодателят трябва да го предостави. Условието, в евентуален случай като този, е, че първото ви уведомява, преди да направите сметката, въпреки че ако е спешно, възможно е да се игнорира обявлението, без да се губи правото на възстановяване;

* да се погрижите за вредите, които може да пострада на кредитополучателя поради някакъв проблем, който причинява заеманото, при условие, че причините са в недостатъци или рискове, които са били негови предварителни познания и не са изразени в момента на подписване от договора.