Безразличие, от латинската indifferentĭa, е състоянието на ума, при което човек не чувства склонност или отхвърляне към друг субект, предмет или определен въпрос . Това може да бъде чувство или позиция към някого или нещо, което се характеризира като положително или отрицателно.
Например: "Не мразя футбола, той просто поражда безразличие", "Някои неща ме вбесяват, но това наистина ми причинява безразличие", "Безразличието на голяма част от обществото към болката на другите е отвратително . "
Следователно безразличието е междинна точка между оценката и презрението . Ако някой се чувства благодарност, това чувство ще бъде приятно и активно; От друга страна, ако се чувствате презрение, то ще се превърне в нещо, което възнамерявате да отхвърлите. Когато бъдеш безразличен, субектът става апатичен за него.
Що се отнася до определени въпроси, безразличието се разглежда като психологически или социален проблем . Има случаи, в които безразличният човек може да бъде обвинен в нечувствителност или студ, като че ли има анестезирани емоции или чувства.
Ако човек върви по улицата, той пресича пътища с наранено дете и, вместо да спира, продължава по безразличния си път, най-вероятно ще бъде осъден социално. Като част от човешката общност, от хората се очаква да имат емпатия и да могат да проявят солидарност, когато някой се нуждае от помощ.
Важно е обаче да се знае, че в много случаи безразличието не е синоним на студ, а просто със специална чувствителност. Може да изглежда като противоречие, но не е така. И е, че много хора са много чувствителни и крехки и предпочитат да използват безразличието като щит, за да се предпазят и да избегнат нараняване.
По-специално, експертите по човешка психология изучават този въпрос в дълбочина и достигат до следните заключения:
• Безразличието се използва от индивиди със силен и подчертан самозащитен характер, които намират в него перфектния носител, за да избегнат презирението, игнорирането, нараняването или разпитването.
• В тези случаи се получава, че въпросното лице е изолирано от останалите и възпрепятства социалните им отношения.
• Използва се и от хора, които много се страхуват от болка и страдание, както и от нуждата от обич, но които го крият, за да избегнат разочарованието и да избегнат, когато отворят сърцата си, да бъдат наранени от отхвърляне, лъжа или изневярата.
• Особено интересно е да се отбележи, че сред многото хора, които използват безразличието като щит, има голям процент от подрастващите. Те смятат, че това им помага да станат по-силни в отношенията си с другите и дори със семействата си.
В този смисъл, за някои философи, безразличието е отричането на Съществото, тъй като предполага отсъствието на убеждения и мотиви. Който е безразличен, не се чувства или действа, оставайки встрани.
За всичко това трябва да добавим съществуването на значителен брой публикации, които се въртят около безразличието. Такъв би бил случаят, например, на "Независимостта на един момент" от ПП Жага.