Романизирането е процес и резултат от романизацията . Този глагол се отнася до приемането на римската цивилизация или латински като език, или за насърчаване и популяризиране на двете.

Джеймс Къртис Хепбърн, християнски мисионер и американски лекар, роден в началото на деветнадесети век, изигра много важна роля в транслитерацията на японската на нашата азбука, на латински, и благодарение на неговата работа е много по-достъпно да изучаваме това Ориенталски език, поне през първите месеци. През 1867 г. той публикува двуезичния си речник, в който използва своята система за романизация на японци .

Има повече от една версия на системата Хепбърн, както оригиналната, така и ревизираната, като всички те се използват по-често от алтернативите, поне извън Япония. Основното му предимство е, че показва много прецизно оригиналното произношение на сричките, въпреки че за това е необходимо да се познават английските фонетици, тъй като той го е разбрал от собствения си език.

Например, един от японските звуци е представен от сричката "ja", но не трябва да се чете като начало на "сапун", а да се мисли за английското произношение на името "Джак". Както може да се види, на испанския език нямаме необходимите звуци, за да се осмелим да прочетем тази система на романизация на японците; От друга страна, англоговорящите също трябва да разберат, че транслитерацията не е съвършена. Сричката "фу", за да споменем друг случай, не е изцяло представителна за оригиналния звук, който е между "фу" и "ху" (с английски "h", както в "здравей").

Въпреки че системата за романизация на Хепбърн постига сравнително точно сближаване с правилното произношение, то представлява очевидна нередност по отношение на буквите, които използва за представяне на различните японски символи. Продължавайки с "фу", тази сричка принадлежи на група, в която другите започват с буквата "h": ха, здравей, фу, той хо . Още по-неправилен пример е следният: ta, chi, tsu, te to, където е оценено, че втората и третата сричка не започват с 't', буквата, която е свързана с този набор.

В системите Kunrei-shiki и Nippon-shiki, от друга страна, се случва обратния случай: по-голяма орфографска редовност, но по-малко точност на фонетиката. Двете групи срички, споменати в предишния параграф, са написани ха, хай, ху, той, хо и та, ти, ти, ти .