Изхождайки от френската дума aimantation, терминът намагнитване се използва за описване на действието и резултата от намагнитването . Този глагол, от друга страна, служи за подчертаване на магнитната особеност на тялото . Ето защо намагнитването и намагнитването са понятия, които се приемат като синоними.

Магнетизацията обикновено възниква, когато към даден елемент се приложи магнитно поле . Под магнитно поле се разбира площта или участъка от повърхността, където електрическият заряд, когато се движи с определена скорост, поддържа последствията от сила, която може да се счита за пропорционална и перпендикулярна на скоростта и магнитното поле .

В някои материали намагнитването вече е постигнато дори и при липса на външно магнитно поле. Такъв е случаят с феромагнитни материали като желязо, никел, кобалт, магнетит, гадолиний и диспрозий . Намагнитването може да бъде положително (усилва магнитното поле вътре в тялото) или отрицателно (полето отслабва в материала).

В момента на изчисляване на намагнитването трябва да прибегнем до три основни компонента за него, защото те ще са тези, които ни дават резултатите, които очакваме. По-специално, ще трябва да използваме магнитните диполни моменти, които се отнасят до свързаните заряди, средната стойност на магнитното поле от микроскопичен тип и накрая тази, известна като магнитна възбуда.

По-специално, този споменат аспект, който е научно представен чрез Н, който се отнася до множеството магнитни полюси и също свободни течения.

Магнетизмът се отнася до физическото явление, което кара определени елементи да привличат или отблъскват други продукти или повърхности. Когато материалите имат магнитни свойства, които са лесни за откриване, както в случая на гореспоменатото желязо, никел и кобалт, те са известни като магнити . Във всеки случай е важно да се има предвид, че всички материали получават известна степен на влияние в присъствието на магнитно поле, макар това влияние да има повече или по-малко въздействие в зависимост от случая.

Накратко, могат да се разграничат постоянните магнити (които запазват магнетизма си въпреки липсата на външно магнитно поле) и временните магнити (които имат само намагнитване, когато са поставени в магнитно поле).

Важно е да се подчертае, освен всичко изложено до този момент, че има три основни метода за постигане на това споменато намагнитване:

Индукция. Тази система се състои от поставяне на малки стоманени решетки или желязо на мястото, където е магнит с голяма сила.

Триенето. Като намагнитване чрез директен контакт е известно също, че това, което се прави, е да се разтрият краищата на елемента от желязо или метал, които искаме, с полюсите на съответния магнит.

С електрически ток. Създаване на намотка, ключ, навит на желязо, е в основата на този метод, защото това, което той ще направи, е да стане перфектен електромагнит.

Въпреки това, въпреки че тези три са най-често срещаните системи, има много други за постигане на това намагнитване. По този начин друго важно е да се получи чрез непрекъснато въртене на въпросното тяло, с което работите.