Дефиниция подкупничество

От латински е мястото, където идва сегашният термин, етимологично казано. По-точно откриваме факта, че глаголът излъчва от глагола subornare, който е плод на сумата на суфикса sub-, която може да бъде преведена като "под", и глагол ornare, което е еквивалентно на "оборудване". По този начин се прави заключението, че суборнарът е синоним на „предоставяне в тайна“.

подкупничество

Подкупът е подаръкът, който се подкупва и действието и ефектът от подкупването. Този глагол, произхождащ от латинското subornāre, се отнася до развращаване на някой с пари, подаръци или услуга, за да получи нещо от този човек .

Подкупът е известен и като подкуп, а при разговорен език - подкуп . Това е престъпление, когато длъжностно лице приема или изисква подарък, за да извърши действие или да го пропусне.

Възможно е да се направи разграничение между обикновен подкуп (когато длъжностното лице приема пари за изпълнение на действие) и квалифициран подкуп (когато подаръкът е даден, за да възпрепятства или възпрепятства извършването на действие). Лицето, което предлага или приема подаръка, носи престъплението пасивен подкуп .

Пример за подкуп се случва, когато работодателят плаща подарък на длъжностно лице с цел да му даде предимство в търг или конкурс. От друга страна, работодателят може да подкупи инспектор, така че разследването да не води до отрицателни резултати.

По същия начин можем да установим, че можем също да класифицираме подкупите въз основа на обхвата, в който са разработени. Така, от една страна, имаме подкупи в публичната сфера, които са тези, в които фигура на публичната администрация заема централно място. Ясен пример за това е, когато човек е спрян на пътя от полицията за превишаване на скоростта и че той предлага пари на органа, стига да не плати съответната глоба.

От друга страна, има подкупи в сферата на частната или частната сфера. Те са тези, които се дават между индивидите, когато един от тях предлага пари на друг, стига да предприеме или не някакъв вид действие, което може да благоприятства първото. Ясен пример за това е, когато гражданин, който работи в компания, взема парите, предложени от друг, така че да не наема трета страна.

Важно е да се подчертае, че доскоро в Испания този подкуп между отделни лица не беше определен като престъпление. Законодателството обаче се промени през 2009 г. и сега се счита за такова.

Подкупите съществуват и извън държавата. Възможно е продавачът да подкупи купувача на дружество, към което възнамерява да продаде продукт или услуга, с намерението той да избере предложението си спрямо това на конкурентите.

Освен факта, че подкупът предполага престъпление, фактът, че някой се корумпира, за да получи лична изгода, предполага етична липса, която в този смисъл трябва да се избягва, без да е необходимо наказание.

Препоръчано