Тя се нарича дублиране на процедурата, която се извършва, за да се замени гласът на телевизионен или филмов актьор с различен глас, или на техния собствен език, или на друг. Практиката е много обичайна като метод на превод .

Докато в някои страни повечето хора отхвърлят дублирането за оригиналните гласове на филми и телевизионни сериали, в други това е нормалният начин, по който се консумират. Тази разлика е решаваща в отношенията, които всеки човек има с тези творения и със света като цяло.

Привикването към превеждането на чуждото съдържание и дублирането му създава чувство за сигурност, тъй като "ние винаги ще разберем всичко, което пресича нашите граници". Този комфорт може да се превърне в меч с две остриета, ако ни накара да мислим, че никога няма да се видим в ситуация, в която трябва да положим усилия да разберем другите или, още по-лошо, да се разберем.

Но "ангел-пазител" на дублирането не ни придружава, когато пътуваме в чужбина и унищожаваме други езици, или осъзнаваме, че дори не сме в състояние да разберем основните изрази. Субтитрите ни предлагат съвсем различен опит, макар и далеч от съвършенство.

Въпреки че най-добрият начин да се насладите на произведението е на оригиналния му език, субтитрите не замърсяват съдържанието със звуци, които не са част от него. Основният проблем не е в думите, а в изразите и културните въпроси, които се явяват имплицитни, както на езика, така и в сценариите: не е възможно да се преведе всичко, да се запишат нови диалози или да се субтитрират оригиналите, поради което изберете "по-малкото зло", за да може поне да се насладите на част от работата.