Интервюто е термин, който е свързан с глаголното интервю (действие за развитие на разговор с един или повече хора с цел да се говори за определени теми и с конкретна цел ).

Пример за фрази, където се появява терминът: "В следващия брой на списанието ще публикуваме ексклузивно интервю с Ману Гинобили", "Утре имам интервю за работа в центъра", "След интервюто с лекаря ще решим кои са стъпки, които да следват “ .

Интервюто може да има журналистическа цел и да бъде разработено, за да установи непряка комуникация между интервюирания и неговата аудитория. В този смисъл интервюто може да бъде записано с записващо устройство, което да се възпроизвежда по радиото или като аудиофайл, записан с видеорекордер, за да се заснеме на видео или да се преписва в текст.

Интервютата могат да бъдат научни, чието намерение е да популяризират изследване на тема, свързана с науката и която включва получаване на информация за работата на индивида или групата, за да повлияе на мненията и чувствата, които общността. интервюто е насочено към този въпрос.

Интервюто за работа, от друга страна, служи, за да позволи на работодателя да знае всичко, което искате да знаете за потенциалния служител, за да разбере дали отговаря на изискванията, необходими за попълване на вакантно място . При този тип интервюта се задават въпроси за трудовия опит, очакванията, наличността и други въпроси, свързани с приемането на работа.

Среща между двама или повече хора, които се срещат, за да обсъдят даден въпрос или да определят бизнес, също може да се нарече интервю. Когато една компания възнамерява да наеме нов служител, обичайно е да се разработят интервюта за работа или работа с кандидатите. Тези разговори позволяват на работодателя да се срещне с тези, които кандидатстват, и да изберат най-подходящия за тази позиция.

В социалните науки те използват интервюто, за да се доближат до определен град и да научат за техните обичаи и други теми, свързани с тяхната култура, което осигурява фундаментални данни за разработване на теории, свързани с живота на това общество, тяхното поведение, желания, убеждения и т.н. За да направят това, учените обикновено се смесват с групата, живеят с тях и възприемат, от опита на общността, данните, от които се нуждаят, за да изучават тези хора.

И накрая, трябва да се отбележи, че клиничното интервю се провежда между медицински специалист и лице, което заема ролята на пациент. Тези комуникации са разработени в рамките на професионалната област на лекаря и са предназначени за обмен на информация и данни, които са полезни за подобряване на здравословното състояние на пациента.

Видове интервюта и насоки за тяхното провеждане

Интервютата могат да бъдат структурирани или неструктурирани, в зависимост от вида на въпросите, които се разработват и тяхната цел.

Казва се, че интервюто е структурирано, когато е абсолютно стандартизирано; то се състои от твърди въпроси, които се поставят на всички събеседници еднакво и чийто отговор също е структуриран. Някои от предимствата на този тип интервю са: че е по-лесно да се обработи информацията (получените отговори могат лесно да бъдат сравнени, полезни например за създаване на статистика), че не е необходим много смел интервюиращ (всеки може да изпълни тази задача), независимо от това дали е журналист или не, се събира еднаква информация (лесно е да се елиминират тези данни, които не правят изследването, които не дават полезна информация за целите на интервюто).

Обикновено те се използват в научната област (преброявания, проучвания за работа и т.н.) и в медиите, които нямат експерт по журналистика, способни умело да се развиват в тази област и да развиват интересни и независими въпроси към всеки от своите събеседници.

От друга страна, неструктурираните интервюта позволяват по-близо до събеседника, са по-гъвкави и, въпреки че има и ред въпроси, които ги ръководят, те не са твърди и позволяват на интервюиращия да отговори отново на това, което смята за важно или да се запознае с определени теми които са от ваш интерес или смятате, че могат да ви заинтересуват.

Предимствата на този тип интервюта са, че въпросите са адаптирани към въпросния интервюиран и същото интервю може да послужи за различни ситуации и теми, освен това позволява да се задълбочат темите от определен интерес и да се ориентира хипотезата към области на ново изследване. В неговите недостатъци е трудността да се представят получените данни, изискването за определено техническо умение от страна на интервюиращия и по- големи познания по темата на интервюто.

Неструктурираното интервю може да бъде в дълбочина (от интервюирания се очаква да изрази възприятието си за конкретно събитие устно), фокусирано (въпреки че може да бъде задълбочено интервю е насочено към определена тема и в специфична ситуация на което индивидът е протагонист) или фокусиран (групово интервю, което позволява да се подходи към конкретно събитие с по-голяма способност за размисъл върху темата, която се третира).

В интервюто двама интервюиращи се намесват (този, който задава въпросите и ръководи разговора) и интервюирания (този, който отговаря и кой е главният герой на разговора). Освен това, за да бъде извършено, е необходимо да има интерес за обмена на комуникация. Например, ако един писател току-що е извадил книга и те го интервюират, ще има общ интерес за него: интервюиращият ще се интересува от изслушването на автора за всичко, свързано с работата, и интервюираният ще иска Направете книгата си известна и популяризирайте работата си чрез медията, която интервюирате.

Преди провеждане на интервюто е необходимо да се поставят определени цели, които са свързани с функциите, които интервюто ще изпълни за общността, която ще я получи. Според средата на споменатата общност, някои или други въпроси могат да бъдат зададени.

Когато правите интервю, е много важно да се вземат предвид някои насоки, които, ако се проведат, ще позволят по-голямо използване на времето с интервюирания.
* Започнете диалога по сърдечен начин, създавайки връзка с въпросния човек, който помага за развитието на течно и интересно интервю;
* Не оставяйте интервюирания на съдбата им, а им помогнете да отговорят на въпроса, който е зададен;
* Позволете на събеседника спокойно да обясни, без да прекъсва комуникацията и след като завърши с това, което се счита за важно (посочете например датите или събитията);
* Създаване на въпроси, които не са неудобни за събеседника, но са свързани с темата, която представлява интерес;
* Бъдете спонтанни и директни, без да прибягвате до арогантни или хитри методи.