Терминът дума идва от латинската парабола и изразява един от най-съществените елементи на всеки език; това е функционален фрагмент на израз, ограничен от паузи и акценти. Комбинацията от думи и техните значения позволява да се формират изречения или изречения и сборът от различните думи в даден израз води до специфично и специфично значение.

В граматиката думите могат да получат многобройни класификации : според употребата им в едно изречение (глаголи, съществителни, прилагателни, наречия и т.н.), броят на сричките, които те представят (едносрични, двусрични, трислойни и многословни). ) или акцентуацията му (остър, сериозен и сферичен). Всеки от тях изпълнява определена функция според контекста, в който се използва. Някои примери за изречения, където се появява терминът, могат да бъдат: "Учителят ме попита за три примера на думи, които започват с буквата h", "Прилепът е дума за есдруюла", "Не разбирам каква дума сте написали тук" .

Думата понятие понякога се използва, за да го свърже с капацитета на словото, талант в ораторски, писменото представяне на устния език или това, което се казва от друг човек. Пример за това са следните фрази: "Когато виждах образите, аз бях безмълвен", "Думите на инженера Ричиардини бяха похвалени от публиката" .

Други употреби на понятието са свързани с ред да се изразят на среща или събрание и с обещанието или увереността, дадени от индивида: "Сега делегатът Лагусто ще говори, който поиска думата", "Хорхе ми даде думата си така че трябва да идва .

Лошите думи междувременно са тези, които са груби или неприлични. Те обикновено са свързани с есхатологични или сексуални въпроси. Когато това е пейоративна форма, в която индивидът се обръща към друг, тези думи се наричат обиди, целта им е да наранят или обиждат получателя, като се позовават на определени практики, нагласи или дори физически или умствени увреждания.

В компютърната наука се нарича запазена дума онези основни термини на даден език за програмиране, които не могат да се използват от програмист, за да се позовават на обекти или стойности, създадени от него. Например, ако, за и докато, между другото.

Думи и език

Всяка дума има свой смисъл според региона, в който се използва, така че често се случва в различни страни някои термини да не се отнасят до едно и също, дори да се отнасят до противоположни неща. Например, в Буенос Айрес "куро" е експлоатацията на идея или продукт, за да се направят лесни пари, докато в Испания това е синоним на "работа".

От друга страна, в повечето езици има думи, които се предполага, че са забранени, те се наричат табута и обикновено са свързани с определени аспекти от историята на това място, което човек желае да скрие, или с религиозни стигми. Например в Румъния думата социализъм е табу и в много консервативни страни терминът е свързан със сексуалността.

Можем също така да добавим към дефиницията, че в испаноезичните страни изразът "словосъгласуване" обикновено се използва за изразяване на споразумение между две страни, което не е оставено в писмена форма, когато всеки се доверява на другия и отговаря на изискванията от споменатото споразумение.

За да завършим, ще кажем, че за да разберем историята на един народ, е достатъчно да подходим към техния език, към трансформациите, които протичаха в техния език, следователно в техните думи. Да се ​​разбере произходът на думите, използвани на определено място, е да се подходи към неговата история, и без този подход е невъзможно да се знае пространство. Ако погледнем в нашата околна среда, ще видим, че използваме думи, от които дори не знаем откъде идват, и тъй като сме регистрирали в кръвта традицията на много страни (Италия, Испания, Франция и т.н.), знаем произхода на думите, които използваме всеки ден ще бъде по-добър начин да се доближим до това кои сме ние, откъде идваме. Струва си да припомним този параграф за това, което е изразено от интелектуалец Йозеф Т. Шипли, който каза, че чрез изучаването на историята на думата можем да разберем как те мислят и са мислили хората, които оформят хода на цивилизациите.

В западните езици думата има тенденция да придобива много специфичен характер, докато в езиците като японските те нямат тази конотация, но са склонни да бъдат по-контекстуални. За да продължите с този пример, въпреки факта, че испанските думи имат пол и номер на други езици като японските думи, не се класифицират по този начин. Следователно изреченията са съставени от различни допълнения.