Априори е латинска фраза, която означава "по-горе" . Изразът се използва, за да се демонстрира нещо, което отива от причината за него . Тя се отнася и до това, което е направено преди размисъл по въпроса.

Един пример, който можем да използваме, за да разберем перфектно латинската фраза, която сега ни заема, може да бъде следното: "Въпреки това, което бяха освободени от медиите за задържаните, съдията беше ясно, че не може и не трябва да прецени случая априори. "

Що се отнася до този смисъл, трябва да стане ясно, че когато се говори този термин, неговият антоним неизбежно идва на ум: a posteriori. Едно изречение, което може да се използва за сравнение и да се види разликата между двете места, ще бъде следното: "Най-доброто и най-справедливо е да се анализира и проучи въпросния случай и по този начин да се направят всички заключения a posteriori."

Възможно е да се установи разграничение между априорно знание (което според философа Имануел Кант е задължително универсално и вярно, защото няма зависимост от опита) и последващо познание (това, което се развива емпирично),

Следователно априорните предложения са необходими. Директни демонстрации в математиката, например, принадлежат към този тип локации. По този начин априорното знание ни позволява да предвидим един факт или някои от неговите свойства или характеристики.

За схоластичната философия, априорните твърдения изглеждат свързани с онтологията и са еквивалентни на това, което предхожда според каузалната организация.

За Кант всички емпирични знания са свързани с априорните условия, които той нарича трансцендентален . Невъзможно е да се докаже емпирично, причината е поддържането на този тип знания.

Рене Декарт, от своя страна, посочи, че причината има независимост пред опита. Това означава, че има знание, което е вродено (което е априори), както той обяснява с известната си фраза "Cogito, ergo sum" ( "Мисля, следователно съм" ).

Синтетичните оценки априори, накрая, са тези, свързани с логиката (като „изкачване“ ). От друга страна, апостериорните преценки са емпирични и валидни само за определени случаи, тъй като те са доказани с опит ( "Жените от Буенос Айрес говорят повече от мъжете" ).

В допълнение към горепосоченото можем да установим, по същия начин, че терминът, който ни заема, се използва като име на театрална управляваща компания, която е започнала своето пътуване в края на 90-те по заповед на Joseba García, член на Фирма Fuegos Fatuos и Хулио Перугор, професионалист от театралния свят с голям опит в него.

Детското шоу "Cáscaras" (2010) на Хорхе Падин, адаптация на Тирсо де Молина "La jealous de sí misma" (2009) на Хуанма Навас, "Casi Romeo y Julieta" (2007) на Марта Торес или "La Dama Duende" "(2005) също от Марта Торес са някои от театралните постановки, които тази компания" Приори "е развила през цялата си професионална кариера.