Една дума от езика на Пелви ( dēwān ), която може да бъде преведена като "файл", е променена на класически арабски като dīwān, а след това на испански арабски като addiwán . Етимологичната еволюция на термина го направи на нашия език в обичаите .

Всяка полза, която дадена държава може да получи чрез този процес на контрол в митниците, е разочарована, когато влезе в действие контрабандата, престъпна практика, която е в нашата култура от векове и която включва принудително въвеждане на определени елементи нито една от онези, които митниците не биха пропуснали, нито на която и да е друга, с цел да не плащат данъците и да ги продават извън закона.

Пропускането на плащането на данъци е известно като митническа измама и обикновено върви ръка за ръка с контрабандата, въпреки че понякога се практикува само измама. Най-важното е, че и двете поставят в риск стабилността и сигурността на дадена страна, както икономически, така и социално.

Когато една мафиотска организация успява да избегне задълженията си пред митниците да транспортира определена стока, тя има възможност да го продаде на по-ниска цена от сегашната на местния пазар; По този начин обществеността започва да консумира най-евтиния вариант, в ръцете на хора, които не допринасят за развитието на страната и пренебрегват достойните търговци . Това е нормално в много части на света, като продуктите варират от хляб до дрехи и играчки.

Връщайки се към произхода на думата обичаи, можем да кажем, че езикът на пелви е ирански или средноперсийски, особено използван по време на Сасанидската империя, която е съществувала от 226 до 651 година. това е pahlawīg и може да се преведе като „раждане“, тоест „роден в Parthia, регион на древния азиатски континент“; в съвременния персийски той станал пахлави и когато дошъл на френски, в pehlvi .